Манастирът „Седемте престола” е на около 90 километра от столицата по протежение на Искърското дефиле... Красиво, планинско място, което от няколко години насам, след реставрацията на манастирския комплекс го прави много приятна туристическа дестинация.
От главния път София—Мездра, след първия пътен тунел пред с. Елисейна, на 300 метра в дясно започва асфалтиран път, който по поречието на р. Габровница води за манастира и с. Осеновлак. Реката носи името си от местността, от която извира над селото.
Тя се спуща през селото по стръмно криволичещо корито, осеяно с живописни поляни и малки вирове с бистра балканска вода. На един от приказните й завои, на 11 км от спирка Пролет, под старата римска крепост "Калето" се намира древния манастир "Св. Богородица" или "Седем престола". Реката минава през манастирските ливади, прорязва местността "Старо зло" и при "Гръцка лъка" се влива в р. Искър. Тя е един от най-пълноводните, с кристално чиста вода притоци на старата река. Въпреки че трудно може да се определи точното време, по което е създаден манастира, историци смятат, че той датира от Второто българско царство, приключило с падането на България под османско владичество през 14-ти век.
Уникалната църква „Св. Богородица” е изградена от седем отделни помещения, като всяко от тях е посветено на различни православни светци. Тези помещения са параклиси, но хората ги наричат престоли...
Установено е, че манастирът е построен още през 11 век от внука на цар Самуил – Петър Делян. Финансиран е бил от седем боляри, собственици на околните села, и за всеки от тях трябвало да има по един параклис... затова постройката е толкова интересна и за учените, и за обикновения посетител. Седемте престола е основан от 7 боляра (или 7 братя според алтернативна версия на легендата), откъдето идва и името на Светата обител. Смята се, че 7-те боляра идват от Бесарабия през 11-ти век и се заселват в Балкана с техните семейства.
Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник. Както повечето български манастири, Седемте престола е ограден от висок каменен зид, а църквата е разположена в средата на вътрешния двор. Освен това, комплекса също включва и камбанария, и две перпендикулярни жилищни сгради, голямата част от които са стаи за посетители. Камбанарията се състои от две камбани (датиращи от 1799 г. и 1940 г.) с дървено и метално клепала – последното е взето през 1799 г. от останките на Римската крепост. Сравнително малкия двор веднага впечатлява посетителите със своята добре поддържана градина с много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя.
Църквата от своя страна е не по-малко впечатляваща с уникалния си дизайн от седем отделни олтара – нещо, което няма еквивалент в друг български храм. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата и са още по-изолирани – до тях се стига през малките входове на 2 параклиса. Последният, 7-ми олтар, е непосредствено срещу входа на църквата. Всеки престол всъщност представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец.
Храмовата чудотворна се нарича Рождество Богородично и се смята, че е донесена от п-в Атос от Отец Гаврил по времето на създаване на манастира. Освен престолите, впечатление прави и масивния полюлей наречен “Хоро”, по който се забелязват изящна дърворезба и рисунки на религиозна тематика. Всички стенописи в църквата са на повече от сто години. Манастира има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, включително една подарена от руска императрица Екатерина
Манастирът е преживял доста бурна история – на два пъти е бил опожаряван, а след това възстановяван. От ХІ век е запазена една-единствена икона на св. Богородица, която е с избодени очи... Дали заради тази икона или по други причини, вярва се, че водата от аязмото на манастира лекува очни болести...
